ОБЕЗСТРАША̀ВАМ СЕ, -аш се несв.; обезстраша̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се св., непрех. Остар. Освобождавам се от страх, преставам да се страхувам; престрашавам се. Има някои деца естествено страшливи и родителите им ся мъчат да ги приучат със сила на ония неща, от които се страхуват.. А най-умното е да ся чака време, за да им наякне умът и тогава сами щат ся обезстрашат. А. Начев, (превод), Лет., 1872, 150.


Източник: Речник на българския език (онлайн)